“Моята България в чужбина” е рубрика, посветена на посланиците на “Кариера в България. Защо не?” 2018 от различни български студентски общности в чуждестранни университети. В нея ти представяме бивши и настоящи студенти, които са избрали да се развиват в чужбина и които популяризират форума сред състуденти и приятели навън. Регистрирай се безплатно и ти.

Как се казваш?

Елица Капушева

Къде живееш и какво учиш/работиш?

Живея в Берлин и уча социална и културна антропология с втора специалност политология.

Каква е твоята България в чужбина? Какво от нея присъства в живота ти там?

По-голямата част от приятелите ми и хората, с които общувам в свободното си време, са българи. Късметлия съм, че се намерих с толкова много различни и интересни хора и общо взето българското в ежедневието ми идва най-вече от тях. Винаги има с кого да обсъдя злободневните теми, кой да ме скастри, когато започна твърде често да използвам немски думи и кой да ми заеме книга. Слушам много българска музика, не повече от преди, но с друго чувство – става ми много уютно да си припявам на моя си език в градския или на работа. Леща с чубрица или баница с късмети през март също вършат чудна работа, когато ти залипсва другото вкъщи.

Разкажи ни какви други каузи подкрепяш и ориентирани ли са те към българите?

От една година съм посланик на „Заедно в Час“ в Берлин. За мен „Заедно в Час“ е много повече от просто един „супер готин проект“. Смятам, че дейността на организацията има огромно влияние не само върху българското училище, а е и един от двигателите за промяна към по-самоосъзнат и приемащ мироглед на цялото ни общество. Работата ми като посланик е да помагам в организирането и провеждането на информационни събития в Берлин, целящи да запознаят по-голяма част от българската диаспора с проблемите в образователната система, дейността и мисията на програмата.

От скоро съм част от бомбастичния екип на ОИБ в Берлин. Нашият клон е в чисто нов състав и въпреки че още се напасваме, си личи, че всички са много мотивирани. Целта ни за следващия активен сезон е да обърнем внимание както на важни социални теми, така и на такива въпроси, които касаят личностното и професионално развитие. Също така се стремим да направим събития, които да свържат различните групи съставящи българската общност в Берлин. Влагаме много енергия и вече работим по-няколко конкретни проекта – stay tuned!

Участвам и в младежката програма на неправителствената организация ONE, която се бори срещу екстремната бедност, глада и неравенството между половете в развиващите се държави. Дейността ни в Германия се изразява предимно в срещи с представители на различни политически партии и организиране на инфо-кампании. Интересно е, но същевременно е и голямо предизвикателство. Покрай тази програма нучих много за това как фунционира една голяма международна лобистка организация.

Какво ти дава опитът в чужбина?

На първо място мисля, че опитът в чужбина ни прави по-гъвкави и отворени към нови неща. Опитът, който събрах и събирам в университета, ме научи как да работя структурирано. Есенцията на наученото от каузите, с които се занимавам, е как да разпределям енергията и мотивацията си, за да не изгоря преждевременно; помогна ми и да развия много важни умения за работа в екип. В междуличностен план най-много ми даде животът в Берлин – от всеки човек може да се научи нещо ценно.

От колко време не си в България и какво ти липсва от нея?

От три години живея в Берлин. Най-много ми липсват семейството, приятелите и планината (и морето!). Яд ме е за всички пропуснати концерти и особено за летните акустични. Липсва ми Пловдив, да си пазарувам от пазарчето до нас и да ям домати и череши на корем.

Какво научи за себе си и България, когато се премести да учиш навън?

Много бързо и компресирано ми се наложи да науча неща за себе си, които, ако бях останала в България, щях да разбирам по етапно. Научих, че каквото и да става мога да разчитам на себе си и че не си струва да се правят дългосрочни планове. Започнах да ценя носталгията и дистанцията, защото в комбинация ми дават страхотна призма, през която да следя и интерпретирам случващото се в България.

При какви условия би търсил място и завръщане в България?

Въпреки че от страна на български профионалисти срещам предимно пренебрежение към специалността ми, аз по-скоро си задавам въпроса какво трябва да ми се случи, за да остана в чужбина? Искам да се върна в България и се надявам, че, когато този момент настъпи, ще имам възможност да работя с добър и целеустремен екип, за кауза, която подкрепям и срещу адекватното заплащане.

В каква сфера искаш да се развиваш?

Насочила съм се към магистратура в сферата на образованието. Много силно се интересувам от проблемите с опазването на околната среда и биоразнообразието. В тази сфера съм просто ентусиаст, но със сигурност ще търся възможности да обвържа двете двете теми в общ проект. Ще се радвам в някакъв момент да се занимавам и с изследователска работа, защото антропологията събужда едно любопитство, което може да бъде утолено само с работа на терен.

Защо избра да станеш student ambassador и да подкрепиш “Кариера в България. Защо не?”

За себе си много бързо разбрах, че следването и животът в чужбина ще са само част от пътуването и че, след като събера достатъчно опит, ще се върна, за да живея и работя в България. Подкрепям форума „Кариера в България. Защо не?“, защото искам повече хора да видят, че в България има възможности и място за развитие. Смятам, че форумът не е само събитие, което отваря вратите към трудовия пазар, а възможност за много хора, които по някакъв начин са се отчуждили от мисълта за кариера в България да видят с очите си, че има какво да се прави и има място идеи.

Контакти

Имате въпроси? С удоволствие ще ви отговорим! :)