“Моята България в чужбина” е рубрика, посветена на посланиците на “Кариера в България. Защо не?” 2018 от различни български студентски общности в чуждестранни университети. В нея ти представяме бивши и настоящи студенти, които са избрали да се развиват в чужбина и които популяризират форума сред състуденти и приятели навън. Регистрирай се безплатно и ти.

Как се казваш?

Дона Маркова

Къде живееш и какво учиш/работиш?

Уча специалност “Социални дейности” в университета и “Обществени иновации” в Академията по социално предприемачество в Мюнхен.

Каква е твоята България в чужбина? Какво от нея присъства в живота ти там?

Немците са по-затворени от нас и винаги в общуването си с тях се старая да вкарам и нашия по-емоционален дух, гостоприемство и приветливост. В повечето случаи наистина много го оценяват. Миналата година на един културен фестивал редица държави представяха народните си танци. Беше много разочароващо, докато не излязоха българите от танцов ансамбъл “Лазарка” и не затанцуваха с най-широките си усмивки и с цялото си сърце. Площадът изведнъж започна да се пълни като концерт на Metallica и се изви в едно безкрайно хоро от българи, немци и десетки други народности. И това го направихме ние, българите. Ние успяхме да усмихнем и сплотим десетки култури в едно.

Разкажи ни малко повече за българската общност в твоя университет – колко често се събирате и какви инициативи организирате заедно?

В моя факултет няма други българи. За съжаление нямам много сънародници в обкръжението си. Преди време създадох Фейсбук група “Български студенти в Мюнхен”, където си помагаме и си споделяме интересни културни и забавни събития, на които понякога се събираме и ходим заедно.

Какво ти дава опитът в чужбина?

Най-ценното нещо, което ми дава, е връзката със света. Смятам, че не е невъзможно човек да получи добро образование и в България, но определено няма да се докосне напълно до този огромен извор от всестранни истории и преживявания. В Германия непрекъснато се срещам и работя с хора от всички краища на света и научавам по нещо изключително важно от всеки един от тях.

От колко време не си в България и какво ти липсва от нея?

Живея в Мюнхен от четири години насам. Това, което ми липсва от България, е семейството ми, българските народни танци, хубавата храна и вълшебните дечица, с които се опознахме по време на един социален проект за деца в неравностойно положение.

Какво научи за себе си и България, когато се премести да учиш навън?

Научих, че животът никъде не е лесен и че където и да си, щастието ти зависи само от самия теб. Минах през огромен житейски катарзис първите три години, докато не осъзнах, че моето одобрение е това, което трябва да движи посоката на моя живот, а не одобрението на приятелите и родителите ми. В тази връзка научих, че българите имаме нужда да отворим повече съзнанието си за това какви възможности имаме всъщност, защото животът не е права линия и едно, две, три или повече лоши неща не означава краят на света и надеждата.

При какви условия би търсил място и завръщане в България?

Бих се върнала в България единствено ако видя, че действително мога да допринеса с нещо и има хора, които наистина биха ме подкрепили.

В каква сфера искаш да се развиваш?

В социалните дейности за закрила на детето. Имаме огромна нужда от развитие там.

Защо избра да станеш student ambassador и да подкрепиш “Кариера в България. Защо не?”

Вярвам, че всеки един от нас носи в себе си светлината и (супер)силата да допринесе с нещо добро. Историята, която споделих от културния фестивал, е показателна за това колко сме силни заедно. Смятам, че като млади и способни хора трябва да бъдем обединени и да се борим за реализирането на една успешна България – такава, каквато има потенциала да бъде.

 

Контакти

Имате въпроси? С удоволствие ще ви отговорим! :)