Николета Димова-Малешкова: “Най-голямото предимство е, че тук съм в държавата си, откъдето произлизат родителите и дедите ми, корените ми, а чувството, че все пак принадлежиш някъде, е изключително важно за едно човешко същество.”

Избери и ти кариера в България. Регистрирай се безплатно за най-големия кариерен форум за българи с опит в чужбина.

Къде работите?
Понтика Солюшънс

На каква позиция?
Мениджър: Ключови Клиенти

Опишете работата си с няколко изречения?

В момента работя като Мениджър – ключови клиенти с френски и английски език, като част от френски проект за имейл маркетинг. Процесът на комуникация на един Мениджър  ключови клиенти със своя клиент възниква в момента на подписването на договора. Оттам нататък, всякакви консултации и въпроси свързани с услугата, която предлагаме като имейл маркетинг платформа, минава през въпросния мениджър, отговорен за този клиент. Работата е динамична и интересна, на моменти стресова, но определено си заслужава, тъй като за момента ми задържа интереса. Въпреки че работя за френски проект, работодателят ми за първи път в живота ми е българска компания, която предлага прекрасни условия и никога не съм била по-щастлива. Много хора смятат, че големите американски корпорации биха били най-подходящи за тяхното развитие, но не осъзнават и колко много им взимат. Много хора след време разбират, че в рамките на такава мащабна структура, те са просто една капка в морето, която е много лесно заменима. Затова предпочитам работата в малка фирма, където работата ми има много по-голяма стойност, а не съм просто един ’employee number’.

Къде сте учили/работили в чужбина?

Международни отношения в ‘American University’ във Вашингтон, а магистъра ми е по Сравнителни политически науки в ‘London School of Economics and Political Science’ в Лондон.

Колко време бяхте в чужбина?
По-голямата част от живота си съм прекарала извън граница поради причини свързани с професията на баща ми. Родена съм в Женева, Швейцария, където съм прекарала първите 6 години от живота си, след което се завърнахме в България, а няколко години по-късно със семейството ми заминахме за Белгия. Първите години бях записана в белгийско католическо училище, след което ме преместиха и завърших средното си образование в американското училище в Брюксел. След дълги години като част от американската образователна система, за мен нямаше никакво съмнение, че бакалаварската си степен ще преследвам в Щатите. Общо съм прекарала в чужбина повече от 20 години.

Кога се върнахте в България?

Околчателно се върнах в България през 2013 г..

Защо избрахте да се върнете в България?

Такова съдбоносно решение не се взима в резултат на съвети дадени отстрани, а се основава на цялостната нагласа на човека, свързана с неговата дейност, ангажименти, както и много мотиви и причини от личен характер. Първоначалното ми завръщане в България трябваше да бъде временно, но временното малко по малко се превърна в постоянно. В началото страшно много се лутах, постоянно се питах, дали съм взела правилното решение. Много хора дори ме мислеха за заблудена, за това, че съм имала невероятната възможност да живея и да уча във Вашингтон и Лондон, а накрая съм се завърнала в България. Подобен тип изказвания често те разклащат и разколебават, но човек трябва да слуша интуицията си. Истината е, че не е никак лесно решение, но ако дадеш шанс, нещата могат да се подредят и получат по много по-благоприятен начин, отколкото ако започваш да градиш всичко от нулата в чужбина. Лично в моя случай, аз се чувсвам щастлива по начина, по който со подредих нещата тук. Имам хубава работа, семейство, истински приятели, дом, имам възможност да пътувам, да излизам, а почти всеки уикенд, ако имам желание, имам и възможност да излизам извън София. Хората подценяват колко трудно реализуемо е това да можеш да пътуваш така свободно и често ако примерно живееш в Щатите. Там не само, че ваканцията не ти стига за абсолютно нищо, а и разстоянията са огромни, което прави пътуванията нещо, което се планира с месеци. След толкова години скитане зад граница, се проявява и носталгичното чувство. Причините са и често много лични. Не исках бабите ми и родителите ми да остареят, а аз да не съм част от живота им през тези години. Радвам се, че сега успявам да споделям и малките моменти с тях. Имаше период от време, в който толкова се бяхме отдалечили, че на моменти чувствах, че собствените ми близки не ме познават. Самата аз се бях отдалечила от корените си до такава степен, че се чувствах абсолютен странник и чужденец в собствената си държава. Смятам, че успяхме отново да се сближим през последните години, а това чувство е безценно и знам, че винаги ще се гордея с решението си.

Бихте ли посъветвали младите хора да се върнат в България? Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Що се отнася до това дали бих посъветвала младите хора да се върнат в България. Да, бих ги посъвтвала, тъй като макар и клиширано, е всеизвестно, че бъдещето на една държава е в ръцете на младите хора. Много често младите се отказват преди дори да са опитали да останат. Те просто отиват да учат в чужбина, а после остават там. Много от тях работят на няколко места, мъчат се да живеят на квартири и да плащат големи сметки, а парите пак не им стигат. Опитват се да се впишат в чуждо общество и система, която често ги отхвърля. Огромна част милеят и копнеят за малкото дни, които имат в годината, за да се върнат при близките си в България, а после плачат, че отново заминават. Вярвам, че голяма част от тези хора някой ден ще си дойдат, а тогава ще си кажат, че може би е трябвало да дадат по-голям шанс на държавата си. Да не забравяме и факта, че държавата ни в момента е болна. Тя има нужда от нас. Имайки предвид сериозните демографски проблеми на България, ниската раждаемост, обезлюдяване на малките населени места и емиграцията на много млади хора, би следвало да се предприемат мерки и план за преодоляване на тези явления, като един от начините е младите хора да се връщат в България. Това разбира се е проблем и казус, който трябва да се отправи и към държавниците ни, но ние също имаме колективна отговорност за това какво се случва в държавата ни. Също така, от опита, който съм натрупала тук последните години, смея да кажа, че за качествени кадри в България се намира работа и вярвам, че има бъдеще. Аз съм жив пример за това. Колкото и идеалистично да звучи, всичко зависи конкретно от това да се обединим в името на една кауза, а тя може да бъде само една – съхраняването и развитието на нашата родина България. Историята показва много трудни и драматични за България моменти, но с общи усилия и воля България е оцеляла и ще оцелее и сега. Бъдещето е в обединяване усилията в името на общата цел, където за постигането й младите хора играят най-ключова роля.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте?

Основното предизвикателство е свързано с така наречената ре-интеграция в държавата, от която си отсъствал дълго време – други обичаи, друг ред или липса на такъв, друга среда, други хора. Другото предизвикателство е от емоционален характер. Напускаш едни хора, с които си живял, учил, работил и започваш отначало. Нова среда и обстоятелства – и колелото се завърта отново и отново. Вписването в новата среда е труден процес и е свързан с много търпимост, усилия и воля да продължиш да се бориш. Третото предизвикателство е свързано с преодоляване на чувството за съмнение, дали си постъпил правилно, дали си взел правилното решение като си се завърнал в родината. Това е труден въпрос, който младият човек непрекъснато си задава и търси отговор докато не открие мястото си, а дори и тогава се чуди дали това наистина е неговото място…

Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?


Първото предимство е това, че в твоята държава, все пак плуваш в свои собствени води. В моя случай, имайки предвид историята ми, винаги е имало нещо, което ми е липсвало на едното място за сметка на другото. Въпреки това, най-голямото предимство, е че тук съм в държавата си, от където произлизат родителите и дедите ми, корените ми, а чувството, че все пак принадлежиш някъде е изключително важно за едно човешко същество. Друго предимство е фактът, че в България тепърва ще има много ниши и полета за изява, които отдавна са запълнени в Западна Европа и Щатите, а ние младите можем да черпаме идеи от там и да ги развиваме в рамките на нашата действителност и общество. Не на последно място, както вече казах, това е мястото, където трябва да градим. Това е нашата държава, а тя заслужава да обединим общите си усилия тук. В крайна сметка, тук можем да споделим успехите и щастието си с близките и семействата си по начин, по който не можем ако постигаме успехи навън. 

Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? 

Близките ми, планините ни и българското краве сирене.

Любимото ви място в България?

Старият град – Пловдив. За мен лично няма по-вълшебно и силно енергийно място. 

Защо избрахте да останете в България? Съжалявате ли?

Освен личният фактор, за който вече говорих, сериозен фактор в това да реша да остана в България е стандартът на живот, който съм постигнала тук. Подобен стандарт не бих могла да поддържам никъде в Западна Европа или в Щатите. В крайна сметка, дали живеем в Париж, Лондон, Вашингтон или в София, за мен най-важното е да имаш възможност да живееш без лишения и да поддържаш стандарт, който е предпоставка за по-щастлив живот. Ако отделно успееш да подредиш както личния, така и социалния си живот по начин, който те удовлетворява, не виждам по-добра комбинация от причини да останеш в България. 

Контакти

Имате въпроси? С удоволствие ще ви отговорим! :)